Президентската република от балкански тип произвежда обидчиви президенти, които вкарват

 

Президентската република от балкански вид създава обидчиви президенти, които вкарват инакомислещите там, където не на смешка наскърбяват

 

 

Всъщност демокрацията е най-лошата форма на ръководство, като се изключи всички останали форми, опитвани в миналото. Това споделяше Чърчил, който е нямал историческия късмет да поддържа връзка с хубав разум като Нинова, с цел да добави, че демокрацията доста ни е дала, само че и  доста лишила.

Все още обаче не е изобретено нещо по-добро от тази „ най-лоша “ форма на ръководство. Въпреки многочислените опити, провеждани с упоритостта за разкриване на философския камък, безконечния мотор и опция и мъжете да забременяват. Макар че, както се споделяше в оня анекдот, опитите в Анадола не престават.

Ердоган още след опита за прелом опита и осъществя сполучливо форма на ръководство, на която и Путин му завидя. Режимът му страдал от параноя и злопаметност, споделя Бертолд Колер от „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ”. Вбесен, евентуално, че зад решетките в Турция през 2017-а попаднаха правозащитникът Петер Щойтнер и още десетина германци. А можеше и да се изрази по-меко - просто Ердоган е прекомерно обидчив. Затова и Наказателният кодекс там планува наказване до четири години затвор за засегнатост по адрес на президента. Независимо кой тъкмо взема решение какво се класифицира като засегнатост. След което още по-независимият съд се задейства. Над 3800 души бяха пратени зад решетките през 2019 година, съгласно BirGun. Вината им е, че обидили главата на страната.

Професионални мафиоти и дилетанти управленци

Пак съгласно Чърчил, Балканите създават повече история, в сравнение с могат да употребяват. Но когато се заемат да създават народна власт, нещата стават неуправляеми. Произвеждат я в такова количество и в такова качество, че нормално потреблението й води до натравяне. От две години партиите у нас се наскърбяват с несравними устремност, безрезервност и ентусиазъм, вследствие на което непартийното население към този момент е безусловно уверено, че всички са професионални мафиоти и дилетанти управленци. И познайте къде се търси избавление от тази политическа сбирщина. Познахте - в президентска република. От американски вид. Или от френски. Само дето пропущат обстоятелството, че ашладисана на нашите ширини, тя неизбежно става от балкански вид.

А в сходна република президентът е доста обидчив. Първо взема решение въпроса с взаимообиждащите се партии, като вкарва някои от членовете им там, където не на смешка наскърбяват, а след това - и въпроса с обиждащите публицисти, правозащитници и инакомислещи, до момента в който се сътвори общество от възпитани мълчаливци. До цялостната анулация на свободата на словото, което единствено по себе си е разплодник на обиди. И на обективната информация, която е дразнител по презумция. А защото информацията е валутата на демокрацията съгласно Джеферсън, прекосяваме към натурална замяна на мисли, единствено у дома, на закрито, в стеснен кръг.

И по този начин - стигаме до Ердоган. Прав ще се окаже Доган, който още в зората на демокрацията съобщи, че пътят на България към Европа минава през Босфора.

Вечно сюрпризираната Европа натрупа опит

Ердоган сътвори президентската република от балкански вид, само че е и неин артикул. Както Путин - на азиатската. Само че в този момент, когато Западът се гневи на Путин поради неуместната война в Украйна, Ердоган е свободен да върти политиката на мурафетите и пируетите: Хем споделял евроатлантическите полезности като глава на страна, член на НАТО повече от 70 години, хем не споделя глобите против Русия, хем е исторически миротворец като медиатор сред Киев и Москва, хем декларира на Гърция: „ Казвам им - може изненадващо да дойдем някоя нощ. Имайте го поради и го проумейте “. Думите му се отнасяли освен за Гърция, само че за всяка страна, която „ ни тормози или нападна “.

Така, като се изключи че обогати интернационалната дипломация със закани от реквизита на Средновековието, загатна и за общото с Путин, който също по този начин влезе една нощ при съседите. А сходни закани, изречени от мощно обидчиви президенти, постоянно крият опция от реализация. „ Среднощно “ навлизане на турската войска в Гърция наподобява немислимо, само че, в случай че, не дай Боже, някой ден това се случи, демократична Европа ще бъде ужасно сюрпризирана. А тя умее да се изненадва. Показа го още след нахлуването в Украйна. Трупа опит в изненадите. И никакъв - в предварителната защита на президентски ходове от балкански и азиатски вид.

На диванчето - диван чапраз

Перманентна заплаха от срив в демокрацията съществува още от времето на Атинската. Днес обаче тя още веднъж е на ръба, както  предизвести неотдавна и някогашният ръководител на немския Бундестаг Волфганг Шойбле. Политическото време, в което сме, е освен комплицирано, то е трагично комплицирано. А то, както бях писал,  става още по-сложно и обезпокоително, когато водачите на Европа са от величината на Урсула. Просто не мога да си показва по какъв начин една Маргарет Тачър би стояла диван чапраз пред Ердоган, чупейки пръсти, че няма стол. А пък напълно не мога да показва по какъв начин на стола до ехидния анадолски президент с диктаторски уклони седи не Шарл Мишел, а Шарл дьо Гол.  И няма да реагират на позорната обстановка, а по-късно ще се жалват по какъв начин ранимата им натура не можела да спи от скрупули. Та по този начин - това са председателката на Еврокомисията и ръководителят на Европейския съвет. И те би трябвало да провеждат отбраната на демокрацията. 

Урсула от диванчето при Ердоган е толкоз безапелационна, колкото и у нас Слави, който  от своето диванче пусна искане за президентска република. Със размах, все едно пуска песничка за кака Лена. И всичко това - на фона на застрашителния глас на Ердоган, че ще се появи на прага някоя нощ.

А демокрацията допуска и умеене да слушаш.

И когато това умеене ти липсва, сигурно ще те изненадат някоя нощ.

И тогава учудването ще бъде навсякъде, само че окончателно закъсняло.